Легенда за великденския заек
Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден. Как се е зародила легендата за дългоушкото и каква е неговата роля за празника? На тези въпроси ще отговорим по-долу в публикацията.
Този символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и нейните цикли. Традицията за великденския заек датира от езически времена, когато хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре – от нейното име идва названието на английският католически празник Истър (Великден). Често се правил и ритуален лов на зайци. Там всяка пролет хората почитали богинята на плодородието Еостра и в нейна чест организирали пищни тържества.
Легендата гласи, че великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еостре. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Първите текстове, в които се споменава великденският заек са от 1620 г. Великденската символика на заека тръгва от Елзас. Първият сладкиш с формата на великденски заек е направен в началото на 19 век в Германия.
Именно германските заселници го пренасят в САЩ. За децата пристигането на великденския заек е голям празник. Те трябва да подготвят специални гнезда, обикновено от шапки, и ги поставят на закътани места в дома си. Ако са били послушни, великденският заек им оставя шарени яйца. Днес гнездата се купуват в магазина и родителите ги слагат на скришни места. В кошничките задължително има шоколадов заек.
А родителите най-често са облечени в костюми на зайци 🙂 Споделяме с вас част от нашите „Заешки маскот костюми“
